Облекченият тръс спада към първите основни упражнения на ездача и се изучава при упражненията за седеж на корда. Той намалява влиянието на тежестта му върху гърба на коня и позволява и на още необучения ездач да следва непрекъснато и безотказно движенията на коня. Той го изморява по-малко, отколкото оставането в седлото. При облекчения тръс ездачът не сяда на всяка крачка на коня, а опирайки се на коленете и стремената, се изправя на една крачка от тръса, а на следващата крачка сяда в седлото. При изправяне седалището на ездача се отдалечава от седлото напред и нагоре в зависимост от движенията на коня. Активното изправяне, при което ездачът отдалечава твърде много седалището си от седлото, е погрешно, тъй като така движенията на ездача стават вдървени и стегнати, с което се нарушава дейността на гърба на коня.
За да седи ездачът гъвкаво при облекчения тръс и да може да се изправя, ходилото му трябва да остане перпендикулярно на центъра на тежестта. Коляното не трябва да е сгънато. Ставите на петата, които пружинират надолу, следват движенията на ездача. Стъпалото остава най-ниската точка на ездача, като се поддържа в контрашпиц. С леко допрени подбедрици ездачът е в контакт с тялото на коня, без да го притиска, за да може да се движи в такт. При гъвкаво ставане от седлото се дава повече помощ с тежестта или шенкела, за да се стимулират задните крака да се движат напред и така да се влияе върху движението и пропускливостта на коня. Когато горната част на тялото остава изправена, седалището на ездача е в средата на седлото. За да бъдат движенията хармонични, е по-добре горната част на тялото леко да се наведе напред, отколкото да се изправя. Особено при олекотения тръс, когато стремената са по-къси, лекото навеждане напред на горната част на тялото от хълбоците води до по-добра хармония с движенията на коня и изменянето на центъра на тежестта. Не трябва обаче да се стига дотам ездачът да пада напред, седалището да се измести назад, да изпуска от контрол поводите или шенкелите да са изпънати с неподвижни стави на коленете и петите.
Само когато ездачът язди в облекчен тръс сигурно и балансирано, той е в състояние, независимо от движенията на тялото си, да има постоянна връзка между ръцете си и устата на коня. Ездачът се повдига при повдигане на една диагонално разположена двойка крака на коня, например на десния заден крак и на левия преден крак, а при повдигане на следващата двойка крака отново гъвкаво се връща на седлото. Тъй като ездачът се връща на седлото, когато конят стъпва или с десния, или с левия заден крак, той язди в тръс „на десния, респективно на левия заден крак". При езда в тръс на манеж винаги се язди на вътрешния заден крак, защото при завиване тежестта на тялото се поддържа по-добре на него. Отскокът напред на задния крак, чрез който ездачът се повдига, се разпознава по едновременното движение напред на противоположното външно рамо.
Из " Ръководство за начално обучение на на ездача по конен спорт" , Юри Вълев