Играта има важна роля в цялостното развитие на конете: физиологично, социално и поведение спрямо другите коне, хората и света въобще.
Игровото поведение е характерно за всички млади животни, но често се среща и при по-възрастни. Играта позволява да развият както двигателни навици, така и социални взаимоотношения.
При конете играта е под форма на групово или единично бягане, често съпроводено с неистови движения; доближаване или отдалечаване; преследване; пощипване и блъскане, манипулации с предмети, които кончетата са взели в уста и др.
Игровото поведение съдържа компоненти, присъщи и на други поведенчески модели при конете, но без сериозна агресия, заплашително изражение на лицето и ушите. Много често движенията имат незавършен характер.
Кроуел-Дейвис е направил заключение, че кобилки и жребчета, които той наблюдава в продължение на 24 месеца след раждането им, еднакво обичат да играят.

И възрастните коне обичат да играят. Понякога жребците се борят помежду си в игрова форма – вдигат се на задни крака, пощипват се – но това не е битка за надмощие. Мъжките понякога играят и с животни от друга социална група, но за възрастните е по-характерно да правят това в своята група, докато малките кончета играят с удоволствие и с представители на друга социална група, която се намира близо до тяхната.
В горещи дни или при недостатъчно храна е забелязано, че игрите се съкращават. Може да има и други причини кончетата да не играят, но те трябва да се установят от специалисти.