Езда - поезия

ris6

Публикуваме ви едно стихотворение на българската поетеса Ирина Войнова. Авторката с чувство за хумор пресъздава емоциите и събитията на които според нас е изложен начинаещият ездач. Тъкмо си е повярвал, че може да язди в галоп по планинските пътеки и воала.

Рият яростни копита -
хайде,
няма време!
Накъде? -
дори не питам, -
без юзди, без стреме?...
И плющят секундите -
с коприва жулят по врата ми,
изкривени нокти впиват
пътищата стръмни.
Всеки храст - тояга,
всеки камък -
що за участ! -
аз гърба си им подлагам,
те главата ми улучват...

А когато се опомних -
на финала чак обаче -
уморен отдавна коня,
аз на своя гръб го влачех.

Източник:

© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002