Езда до Лалето

На 06.06.2012 някъде по обяд, ни обзе желанието да разработваме нов маршрут за езда. Решихме да стигне до добре позната дестинация - долната точка на ски писта Лалето - но по възможно най-дългият път.

Е не чак през Виена. Но пък за планинарите познаващи Витоша е ясно, че да тръгнеш от Драгалевци и да минеш през Бистрица за Лалето, определено не е най-бързият начин. Ние бяхме мотивирани обаче от факта, че до Бистрица има равен и широк път и това ще ни предложи възможност за една по-динамична езда. Маршрута ни бе следният: Конна база Драгалевци - Симеоновски езера - Пенсионерски рай - Бистрица - Лалето (обратния маршрут бе по друга пътека която слиза директно на Симеоновски езера)

Цялото начинание се оказа много приятно и изпълнено с много и различни емоции. Природата покрай реката (при изкачването от Бистрица към Лалето) е много красива.

Имахме и приключения на един мост, макар че след като го преминахме разбрахме, че това не е необходимо. Връщането през него беше още по-трудно защо леко се беше разрушил под тежестта на кончетата.

Останалите мостове бяха много по-стабилни,

и тъкмо когато си мислихме, че няма да срещнем повече предизвикателства до крайната цел се озовахме пред метални стълби.

На конете определено не им бяха по вкуса, но след кратки размишления и цъкане с език намерихме начин да ги преминем. Двама от членовете на групата минаха по заобиколна пътечка, а аз след като се опитах няколко пъти да пренеса коня на гръб по металните стълби ги последвах. Шегувам се разбира се, ако се бях опитал щях да го пренеса.

Връщането осъществихме по позната и лишена от предизвикателства пътека. Но това не я прави по-малко приятна за езда.

Пристигнахме в конната база доволни и изпълнени с положителна енергия.

Сега сме готови с маршрута и ви очакваме за да ви го покажем.