Тодоровден
Тодоровден е религиозен и народен празник. Отбелязва се в събота от първата седмица на Великите пости.
Църквата го почита като ден в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.
Този светец се почита и на 17 февруари.
В народно-обредния календар на българите Тодоровден се нарича още Тудорица, Тодорова събота или Конски Великден.
Празникът е наречен за здравето на конете, чийто покровител е Свети великомъченик Теодор Тирон.
Смята се, че на този ден светецът съблича своите девет кожуха, качва се на белия си кон и запътва към Бога, за да измоли идването на лятото. Когато вече е пред Бога, светецът слиза от коня, забива копието си до животното, а самият той влиза в божите покои, за да изложи молбата си Бог да изпрати лятото към земята.
Според народните поверия седмицата, която започва от Тодоровден, е изпълнена с опасности. Нарича се още Тудоришка неделя. Поверията твърдят, че нощем из селата броди светецъ, преобразен като караконджул – зъл дух в тялото на животно.
У нас конят като култово животно е почитан от най-древни времена. За прабългарите той е символ на слънцето. Черепите на мъртвите коне са били поставяни по оградите и портите, за да пазят от злите сили. Конят е недосегаем за змейове, самодиви и караконджули. Него дори чумата не го напада, защото той осъществява посредничеството между света на живите и света на мъртвите.
В почит на коня на Тодоровден се организират конни надбягвания, популярни с името кушии.
Конете се приготвят за празника от стопаните, които още в ранни зори почистват животните. Гривите и опашките на конете трябва да са добре разресани и сплетени на хубави плитки. На много места стопаните заплитат в конската грива сини мъниста и червени конци против уроки.
Самите ездачи на този ден трябва да облекат нови дрехи и да не са пили алкохол, за да не обидят коня.
След приключване на кушията, се раздават награди – първо на коня победител, след това на неговия ездач.
Конят, който е победил в кушията, не се продава. Народът вярва, че той е под покровителството на светеца и носи късмет на дома.
На Тодоровден се месят обредни хлябове, които се пекат преди изгрев слънце от жените в къщата. Те са с форма на подкова. От обредните хлябове се раздават парчета по домовете, за да са плодовити кобилите. Задължително се дават късчета и на конете и кобилите – за здраве и плодовитост.
Не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете.
Друг много популярен ритуал на този ден е миенето.
В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива.
След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.
Каним ви, заедно да отпразнуваме Тодоров ден.
За подробности вижте: Тодоров ден в конна база „Драгалевци“