Автор:  Rick Gore

Специалност: Horsemanship

С настъпване на дъждовния сезон, ще имате много възможности да се насладите на разходка в дъжд и кал. Често виждам странните погледи, когато яздя моите коне в дъжда. После чувам хората да коментира, че е опасно, че аз и коня ми бихме могли да паднем и може да се нараним. Чух, че няма смисъл това да се прави. Тези коментари идват от хора, които не разбират или просто не желаят да яздят в дъжд и кал. Те страхуват да го правят. Страхът е велико нещо.

Ползата от езда в дъжд и кал е толкова голяма, че е трудно да се опише само в една статия. Разходка под дъжда учи на доверие, сигурност и баланс, за вас и вашия кон. За коня е по-трудно да балансира, тъй като скоростта е малка, а се плъзга или потъва в калта. Конят се опитва да определи дълбочината на водата, къде точно е стабилната основа, при това с намалено зрение и слух от падащия дъжд. В такава обстановка конят търси от вас насоки, лидерство и подкрепа. Той трябва да ви повярва, че няма да го нараните. Колкото по-добре правите това, толкова повече конят ще ви се довери и ще ви вижда като недвусмислен лидер. Това е дълъг и труден процес, и за двете страни. Трябва да  преодолеете страха си и несигурността. Това важи и за коня, той трябва да се научи, че може да направи тези нещата с вас, на гърба си.

Тръс - най-трудния за заучаване конски ход. Може да кажем и най-неприятния за начинаещия ездач. Но, всеки който язди, трябва да го умее и то добре ( ще разглеждаме необходимостта от гледна точка на яздещ сред природата). При тръст коня изминава разстоянията сравнително бързо, но не се уморява така като при галопа.

При тръст коня развива от 7-8 км/ч (бавен тръс ), до над 30 км/ч (бърз тръс). При конни преходи, често времетраенето на ездата е голямо, и ако редувате само галоп и ходом то ще изтощите коня твърде много. Освен това независимо от дисциплината, не е препоръчително  да се преминава от ход в галоп и обратно, това твърде много натоварва ставите на коня а за по-начинаещите ездачи носи риск от загуба на равновесие. След като изяснихме необходимостта от заучаването му, нека кажем някои подробности за самият алюр.

Конят се управлява основно с поводи, шенкели (част от краката, разположена между коляното и глезена) и позиция на тялото. В ездовата терминология те се упоменават с термина „основни помощи”.
В тази статия обаче ще спрем вниманието си на най-често използваната спомагателна помощ – гласовата команда.
Колкото по-начинаещ е един ездач, толкова той по разчита на вербалната комуникация с коня, който язди. Често му говори и така комуникира с него. От това до известна степен има полза, тъй като действа успокояващо както на човека, така и на животно, което получава странни и противоречиви сигнали и команди от своя начинаещ ездач.

1. Приучете коня си да приема без страх средата, в която ще яздите. Конят трябва постепенно да се приучи за преминаването през различни видове препятствия, а също спокойно да приема срещата с хора или превозни средства.

2. Ако конят досега не е язден сред природата, изберете маршрут, който ви е добре познат. Така няма да има много изненади и ще имате по-добър контрол на ситуациите, в които може да изпаднете.

3. Преди да изведете кон сред природата, бъдете уверени поне в основните умения, които имате като тандем. Убедете се, че сте в синхрон във всички алюри и конят ви се подчинява за посоки и спиране.

4. Ако ще яздите сам, в началото конят ви ще се чувства доста неуверен. Изработете навика му за самостоятелна езда, увеличавайте времетраенето постепенно, накарайте коня да има доверие във вас и правилността на вашите постъпки.

6. Преди да преминете в тръс или галоп по пътеката, убедете се, че това е безопасно за вас или намиращите се хора и животни на пътеката.