Знаете ли, че храносмилателният тракт на коня, когато е запълнен, е около 15% от масата на животното?
Трябва да сте наясно, че са нужни правилни грижи за това едро, но всъщност крехко животно. Благодарение на доброто си обоняние и чувствителните си устни коня отлично отделя годното от негодното за ядене. Когато се храни, той много щателно предъвква храната и гълта малки порции от по 15-20 грама. В процеса на предъвкването храната се смесва със слюнка, чието количество при възрастен индивид достига 40-50 литра за денонощие (5-7 литра при понитата).
Количеството й се увеличава, когато конят се храни с раздробена царевица или други зърна, а същото и при повишена соленост на храните.
- Хранете коня често и по малко, това е заложено в неговата природа.
- Трябва да знаете, че коня има малък стомах в сравнение с размерите си.
- Когато давате за храна концентрат, за предпочитане е да го давате заедно със сено или друг груб фураж.
- Никога не давайте повече от 2 кг. концентрат на едно хранене.
- Хранете по едно и също време, всеки ден.
- Измивайте съдовете за храна редовно с чиста вода.
- Никога не оставяйте неизядения фураж в хранилките.
Историята приписва на Сър Уинстън Ленърд Спенсър- Чърчил афоризма „Не мога да търпя конете: по средата те са неудобни, а по края опасни”, но нашият народ, както и други народи по света ги обичат и ценят. Това личи и от народното творчество.
Предлагаме ви няколко поговорки и пословици.
Слязъл от кон, качил се на магаре.
Да ме ритне кован кон, а не босо магаре.
Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
Добрият кон сам си изкарва зобта.
Използвайте бали сено или два паравана, от които да направите V-образна бариера с тесен процеп в средата така, че конят ви да не може да провре главата си, но да може да вижда през него.
Заведете коня точно до процепа на бариерата и застанете до него.
Покажете на коня си лакомство (например ябълка или морков) и пуснете храната през процепа, но на такова разстояние, че конят да го вижда.
Отстранете се и наблюдавайте.

Публикуваме ви едно стихотворение на българската поетеса Ирина Войнова. Авторката с чувство за хумор пресъздава емоциите и събитията на които според нас е изложен начинаещият ездач. Тъкмо си е повярвал, че може да язди в галоп по планинските пътеки и воала.